изкоренявал си

Речник на българския език

1. изкоренявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкоренявал си е производна форма на изкоренявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкоренявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкоренявал си е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изкоренявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкоренявал си е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).