бягане

Речник на българския език

бя̀гане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. бя̀гам

Грешни изписвания (3)

  • бягани
  • бягъне
  • бягъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бя-га-не
членувано бя-га-не-то
мн.ч. бя-га-ния
членувано бя-га-ни-я-та