бяг

Речник на българския език

бяг — съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

бегъ̀т, бега̀, само ед., м. Бягане, тичане. Стигам до спирката с бяг.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • бък
  • бяк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бяг
непълен член бе-га
пълен член бе-гът
мн.ч. бе-го-ве
членувано бе-го-ве-те
бройна форма бя-га
звателна форма —

Връзки