хитруване

Речник на българския език

хитру̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • хетруване
  • хетрувани
  • хетрувъне
  • хетрувъни
  • хитрувани
  • хитрувъне
  • хитрувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хит-ру-ва-не
членувано хит-ру-ва-не-то
мн.ч. хит-ру-ва-ния
членувано хит-ру-ва-ни-я-та