мотор

Речник на българския език

мото̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мото̀ри, (два) мото̀ра, м.
1. Двигател с вътрешно горене или електрически двигател.
2. Разг. Мотоциклет.
същ. умал. мото̀рче, мн. мото̀рчета, ср.
прил. мото̀рен, мото̀рна, мото̀рно, мн. мото̀рни. Моторна лодка. Моторен рефлекс.

Грешни изписвания (1)

  • мутор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-тор
непълен член мо-то-ра
пълен член мо-то-рът
мн.ч. мо-то-ри
членувано мо-то-ри-те
бройна форма мо-то-ра
звателна форма