моторен

Речник на българския език

мото̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. мото̀р

Грешни изписвания (3)

  • моторин
  • муторен
  • муторин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-то-рен
непълен член мо-тор-ния
пълен член мо-тор-ни-ят
ж. р. мо-тор-на
членувано мо-тор-на-та
ср. р. мо-тор-но
членувано мо-тор-но-то
мн. ч. мо-тор-ни
членувано мо-тор-ни-те