моторче

Речник на българския език

мото̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. мото̀р

Грешни изписвания (3)

  • моторчи
  • муторче
  • муторчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-тор-че
членувано мо-тор-че-то
мн.ч. мо-тор-че-та
членувано мо-тор-че-та-та