сподвижник

Речник на българския език

сподвѝжник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сподвижници, м. Последовател, съратник, съмишленик. Сподвижник на Левски.

Грешни изписвания (3)

  • сподвижнек
  • спудвижнек
  • спудвижник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спод-виж-ник
непълен член спод-виж-ни-ка
пълен член спод-виж-ни-кът
мн.ч. спод-виж-ни-ци
членувано спод-виж-ни-ци-те
бройна форма спод-виж-ни-ци
звателна форма спод-виж-ни-ко