съмишленик

Речник на българския език

съмѝшленик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. съмѝшленици, м.
1. Лице, което има същите идеи и убеждения. Политически съмишленици. Търся съмишленици, за да си направим малък празник.
2. Член на същата партия.

Грешни изписвания (7)

  • самишленек
  • самишленик
  • самишлинек
  • самишлиник
  • съмишленек
  • съмишлинек
  • съмишлиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-миш-ле-ник
непълен член съ-миш-ле-ни-ка
пълен член съ-миш-ле-ни-кът
мн.ч. съ-миш-ле-ни-ци
членувано съ-миш-ле-ни-ци-те
бройна форма съ-миш-ле-ни-ци
звателна форма съ-миш-ле-ни-ко