съдружник

Речник на българския език

съдру̀жник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. съдру̀жници, м. Участник в сдружение или в съдружие.
прил. съдру̀жнически, съдру̀жническа, съдру̀жническо, мн. съдру̀жнически.

Грешни изписвания (3)

  • садружнек
  • садружник
  • съдружнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съд-руж-ник
непълен член съд-руж-ни-ка
пълен член съд-руж-ни-кът
мн.ч. съд-руж-ни-ци
членувано съд-руж-ни-ци-те
бройна форма съд-руж-ни-ци
звателна форма съд-руж-ни-ко