съуча̀стник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съуча̀стници, м. Човек, който участва заедно с друг в извършването на нещо (обикн. престъпление или друга негативна постъпка). Съучастниците му получиха по-леки наказания.
прил. съуча̀стнически, съуча̀стническа, съуча̀стническо, мн. съуча̀стнически. Съучастнически поглед.
прил. съуча̀стнически, съуча̀стническа, съуча̀стническо, мн. съуча̀стнически. Съучастнически поглед.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- саочаснек
- саочасник
- саочастнек
- саочастник
- саучаснек
- саучасник
- саучастнек
- саучастник
- съочаснек
- съочасник
- съочастнек
- съочастник
- съучаснек
- съучасник
- съучастнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-у-час-т-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съ-у-час-т-ни-ка | |
| пълен член | съ-у-час-т-ни-кът | |
| мн.ч. | съ-у-час-т-ни-ци | |
| членувано | съ-у-час-т-ни-ци-те | |
| бройна форма | съ-у-час-т-ни-ци | |
| звателна форма | съ-у-час-т-ни-ко | |