съизвършител

Речник на българския език

съизвършѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • саезваршител
  • саезваршитил
  • саезвършител
  • саезвършитил
  • саизваршител
  • саизваршитил
  • саизвършител
  • саизвършитил
  • съезваршител
  • съезваршитил
  • съезвършител
  • съезвършитил
  • съизваршител
  • съизваршитил
  • съизвършитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-из-вър-ши-тел
непълен член съ-из-вър-ши-те-ля
пълен член съ-из-вър-ши-те-лят
мн.ч. съ-из-вър-ши-те-ли
членувано съ-из-вър-ши-те-ли-те
бройна форма съ-из-вър-ши-те-ли
звателна форма съ-из-вър-ши-те-лю