компаньон

Речник на българския език

компаньо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • компъньон
  • кумпаньон
  • кумпъньон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-па-ньон
непълен член ком-па-ньо-на
пълен член ком-па-ньо-нът
мн.ч. ком-па-ньо-ни
членувано ком-па-ньо-ни-те
бройна форма ком-па-ньо-на
звателна форма