1.
спъ̀тник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
• Спътник/спътница в живота. — Съпруг или съпруга.
• Изкуствен спътник. — Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
• Спътник/спътница в живота. — Съпруг или съпруга.
• Изкуствен спътник. — Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- спътнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спът-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | спът-ни-ка | |
| пълен член | спът-ни-кът | |
| мн.ч. | спът-ни-ци | |
| членувано | спът-ни-ци-те | |
| бройна форма | спът-ни-ка | |
| звателна форма | — | |
2.
спъ̀тник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
• Спътник/спътница в живота. — Съпруг или съпруга.
• Изкуствен спътник. — Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
• Спътник/спътница в живота. — Съпруг или съпруга.
• Изкуствен спътник. — Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- спътнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спът-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | спът-ни-ка | |
| пълен член | спът-ни-кът | |
| мн.ч. | спът-ни-ци | |
| членувано | спът-ни-ци-те | |
| бройна форма | спът-ни-ци | |
| звателна форма | спът-ни-ко | |