друга̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
друга̀рят, друга̀ря, мн. друга̀ри, м.
1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е добър другар.
2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения.
3. ист. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.
4. Разг. Съпруг.
прил. друга̀рски, друга̀рска, друга̀рско, мн. друга̀рски.
1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е добър другар.
2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения.
3. ист. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.
4. Разг. Съпруг.
прил. друга̀рски, друга̀рска, друга̀рско, мн. друга̀рски.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- дрогар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дру-гар | |
|---|---|---|
| непълен член | дру-га-ря | |
| пълен член | дру-га-рят | |
| мн.ч. | дру-га-ри | |
| членувано | дру-га-ри-те | |
| бройна форма | дру-га-ри | |
| звателна форма | дру-га-рю | |