побра̀тим
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. побра̀тими, м. Остар.
1. Този, с когото живеем в сговор като братя.
2. Верен приятел.
3. Обръщение към непознат човек. Хей, побратиме, спри за малко!
1. Този, с когото живеем в сговор като братя.
2. Верен приятел.
3. Обръщение към непознат човек. Хей, побратиме, спри за малко!
Грешни изписвания (3)
- побратем
- пубратем
- пубратим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | поб-ра-тим | |
|---|---|---|
| непълен член | поб-ра-ти-ма | |
| пълен член | поб-ра-ти-мът | |
| мн.ч. | поб-ра-ти-ми | |
| членувано | поб-ра-ти-ми-те | |
| бройна форма | поб-ра-ти-ми | |
| звателна форма | поб-ра-ти-ме | |