побратимите

Речник на българския език

1. побратимите — мн. ч. членувано

побратимите е производна форма на побратим (мн. ч. членувано).

2. побратимите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

побратимите е производна форма на побратимя се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).