събеседник

Речник на българския език

събесѐдник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. събесѐдници, м. Лице, с което се води разговор.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • сабеседнек
  • сабеседник
  • сабиседнек
  • сабиседник
  • събеседнек
  • събиседнек
  • събиседник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-бе-сед-ник
непълен член съ-бе-сед-ни-ка
пълен член съ-бе-сед-ни-кът
мн.ч. съ-бе-сед-ни-ци
членувано съ-бе-сед-ни-ци-те
бройна форма съ-бе-сед-ни-ци
звателна форма съ-бе-сед-ни-ко