партизанин

Речник на българския език

1. партиза̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. партиза̀ни, м.
1. Пренебр. Лице, което става член на определена партия по користни подбуди, а не по убеждения.
2. Участник в съпротивително движение.
прил. партиза̀нски, партиза̀нска, партиза̀нско, мн. пратиза̀нски. Партизански отред.

Грешни изписвания (7)

  • партезанен
  • партезанин
  • партизанен
  • пъртезанен
  • пъртезанин
  • пъртизанен
  • пъртизанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-ти-за-нин
непълен член пар-ти-за-ни-на
пълен член пар-ти-за-ни-нът
мн.ч. пар-ти-за-ни
членувано пар-ти-за-ни-те
бройна форма пар-ти-за-ни
звателна форма пар-ти-за-ни-но

2. Партиза̀нин географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Партезанен
  • Партезанин
  • Партизанен
  • Пъртезанен
  • Пъртезанин
  • Пъртизанен
  • Пъртизанин