застъпник

Речник на българския език

застъ̀пник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. застъ̀пници, м.
1. Защитник, покровител на човек или на организация. В негово лице винаги имам застъпник. Той е застъпник на нашите интереси в общото събрание.
2. Лице, което агитира за партия или за лице по време на предизборна кампания.

Грешни изписвания (3)

  • застъпнек
  • зъстъпнек
  • зъстъпник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зас-тъп-ник
непълен член зас-тъп-ни-ка
пълен член зас-тъп-ни-кът
мн.ч. зас-тъп-ни-ци
членувано зас-тъп-ни-ци-те
бройна форма зас-тъп-ни-ци
звателна форма зас-тъп-ни-ко