насто̀йник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. насто̀йници, м. Лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни или представлява родителите им пред някакви власти. Съдът определи за негов настойник леля му.
прил. насто̀йнически, насто̀йническа, насто̀йническо, мн. насто̀йнически.
прил. насто̀йнически, насто̀йническа, насто̀йническо, мн. насто̀йнически.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- настойнек
- нъстойнек
- нъстойник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | нас-той-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | нас-той-ни-ка | |
| пълен член | нас-той-ни-кът | |
| мн.ч. | нас-той-ни-ци | |
| членувано | нас-той-ни-ци-те | |
| бройна форма | нас-той-ни-ци | |
| звателна форма | нас-той-ни-ко | |