новатор

Речник на българския език

нова̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. нова̀тори, м. Човек, който внася нещо ново в дадена област.

Грешни изписвания (3)

  • новатур
  • нуватор
  • нуватур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ва-тор
непълен член но-ва-то-ра
пълен член но-ва-то-рът
мн.ч. но-ва-то-ри
членувано но-ва-то-ри-те
бройна форма но-ва-то-ри
звателна форма но-ва-то-ре