разпоредител

Речник на българския език

разпоредѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

разпоредителят, разпоредителя, мн. разпоредители, м.
1. Служител в кино или в театрален салон, който проверява билетите и показва местата на зрителите.
2. Господар.

Грешни изписвания (15)

  • разпоредитил
  • разпоридител
  • разпоридитил
  • разпуредител
  • разпуредитил
  • разпуридител
  • разпуридитил
  • ръзпоредител
  • ръзпоредитил
  • ръзпоридител
  • ръзпоридитил
  • ръзпуредител
  • ръзпуредитил
  • ръзпуридител
  • ръзпуридитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-по-ре-ди-тел
непълен член раз-по-ре-ди-те-ля
пълен член раз-по-ре-ди-те-лят
мн.ч. раз-по-ре-ди-те-ли
членувано раз-по-ре-ди-те-ли-те
бройна форма раз-по-ре-ди-те-ли
звателна форма раз-по-ре-ди-те-лю