големец

Речник на българския език

големѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. големцѝ, м. Разг. Лице с високо обществено или служебно положение.

Грешни изписвания (3)

  • голимец
  • гулемец
  • гулимец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ле-мец
непълен член го-ле-ме-ца
пълен член го-ле-ме-цът
мн.ч. го-лем-ци
членувано го-лем-ци-те
бройна форма го-лем-ци
звателна форма го-ле-ме-цо