властник

Речник на българския език

вла̀стник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. вла̀стници, м. Пренебр. Лице, което има политическа или държавна власт. Новите властници.

Грешни изписвания (3)

  • власнек
  • власник
  • властнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. влас-т-ник
непълен член влас-т-ни-ка
пълен член влас-т-ни-кът
мн.ч. влас-т-ни-ци
членувано влас-т-ни-ци-те
бройна форма влас-т-ни-ци
звателна форма влас-т-ни-ко