упра̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. упра̀вници, м. Лице, което ръководи, обикн. учреждение, предприятие (понякога авторитарно).
Грешни изписвания (3)
- оправнек
- оправник
- управнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | уп-рав-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | уп-рав-ни-ка | |
| пълен член | уп-рав-ни-кът | |
| мн.ч. | уп-рав-ни-ци | |
| членувано | уп-рав-ни-ци-те | |
| бройна форма | уп-рав-ни-ци | |
| звателна форма | уп-рав-ни-ко | |