разгово̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
разговорна, разговорно, мн. разговорни, прил.
1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч.
2. Който е направен във вид на разговор; диалогичен.
1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч.
2. Който е направен във вид на разговор; диалогичен.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- разговорин
- разгуворен
- разгуворин
- ръзговорен
- ръзговорин
- ръзгуворен
- ръзгуворин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | раз-го-во-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | раз-го-вор-ния | ||
| пълен член | раз-го-вор-ни-ят | ||
| ж. р. | раз-го-вор-на | ||
| членувано | раз-го-вор-на-та | ||
| ср. р. | раз-го-вор-но | ||
| членувано | раз-го-вор-но-то | ||
| мн. ч. | раз-го-вор-ни | ||
| членувано | раз-го-вор-ни-те | ||