добросърдечен

Речник на българския език

добросърдѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

добросърдѐчна, добросърдѐчно, мн. добросърдѐчни, прил.
1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. Добросърдечен човек.
2. Който е израз на проявена любов към хората. Добросърдечна усмивка.
същ. добросърдѐчност, добросърдечността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • добросардечен
  • добросардечин
  • добросърдечин
  • добрусардечен
  • добрусардечин
  • добрусърдечен
  • добрусърдечин
  • дубросардечен
  • дубросардечин
  • дубросърдечен
  • дубросърдечин
  • дубрусардечен
  • дубрусардечин
  • дубрусърдечен
  • дубрусърдечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. доб-ро-сър-де-чен
непълен член доб-ро-сър-деч-ния
пълен член доб-ро-сър-деч-ни-ят
ж. р. доб-ро-сър-деч-на
членувано доб-ро-сър-деч-на-та
ср. р. доб-ро-сър-деч-но
членувано доб-ро-сър-деч-но-то
мн. ч. доб-ро-сър-деч-ни
членувано доб-ро-сър-деч-ни-те