толерантен

Речник на българския език

толера̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

толера̀нтна, толера̀нтно, мн. толера̀нтни, прил. Който проявява търпимост към чуждото мнение; либерален, с голяма душа.
същ. толера̀нтност, толерантността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • толерантин
  • толирантен
  • толирантин
  • тулерантен
  • тулерантин
  • тулирантен
  • тулирантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. то-ле-ран-тен
непълен член то-ле-ран-т-ния
пълен член то-ле-ран-т-ни-ят
ж. р. то-ле-ран-т-на
членувано то-ле-ран-т-на-та
ср. р. то-ле-ран-т-но
членувано то-ле-ран-т-но-то
мн. ч. то-ле-ран-т-ни
членувано то-ле-ран-т-ни-те