човеколюбив

Речник на българския език

човеколюбѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • човеколюбиф
  • човекулюбиф
  • човиколюбиф
  • човикулюбиф
  • чувеколюбиф
  • чувекулюбиф
  • чувиколюбиф
  • чувикулюбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чо-ве-ко-лю-бив
непълен член чо-ве-ко-лю-би-вия
пълен член чо-ве-ко-лю-би-ви-ят
ж. р. чо-ве-ко-лю-би-ва
членувано чо-ве-ко-лю-би-ва-та
ср. р. чо-ве-ко-лю-би-во
членувано чо-ве-ко-лю-би-во-то
мн. ч. чо-ве-ко-лю-би-ви
членувано чо-ве-ко-лю-би-ви-те