сърце

Речник на българския език

сърцѐ съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. сърца̀, ср.
1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните. Сърцето му биеше едва доловимо. Изкуствено сърце.
2. Прен. Този орган като символ на преживяванията, чувствата, настроенията, възприятията у човека. Сърцето ми се сви от страх.
3. Прен. Център, среда, най-важно място. В сърцето на Европа.
същ. умал. сърчицѐ, мн. съ̀рчица, ср.
Без сърце. — Без желание.
Давам/дам сърцето си (на някого). — Обиквам силно, влюбвам се.
Дама на сърцето. — Любима, обичана жена.
Златно сърце (имам). — Много съм добър.
Имам заешко сърце. — Много съм страхлив.
Ляга/легне ми на сърцето. 1. — Влюбвам се в някого.
2. Много ми харесва (нещо или някой).
На гладно сърце. — Когато съм гладен, преди ядене.
Нямам сърце. — Зъл, безчувствен, безсърдечен съм.
От сърце. 1. — Искрено, сърдечно. От сърце ти благодаря.
2. С желание, доброволно. Давам ти го от сърце.
Свива ми се сърцето. — Притеснявам се, вълнувам се силно.
Слушам сърцето си. — Постъпвам според чувствата си. Не слушай сърцето, а ума.
С ръка на сърце. — Откровено, честно, искрено.
Разбивам/разбия сърцето (на някого). — Правя нещастен.

Грешни изписвания (1)

  • сарце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-це
членувано сър-це-то
мн.ч. сър-ца
членувано сър-ца-та