съвест

Речник на българския език

съ̀вест съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

съвестта̀, само ед., ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание. Нечиста съвест. Угризения на съвестта.
Гризе ме съвестта. — Измъчвам се заради нещо, което съм извършил.
По съвест. — Безпристрастно, откровено.

Грешни изписвания (1)

  • съвист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-вест
членувано съ-вест-та
мн.ч. съ-вес-ти
членувано съ-вес-ти-те
звателна форма