добродетел

Речник на българския език

добродѐтел съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

добродетелта̀, мн. добродѐтели, ж.
1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
2. Само ед. Непоквареност, чистота в помислите. Пази своята добродетел.

Грешни изписвания (7)

  • добродетил
  • добрудетел
  • добрудетил
  • дубродетел
  • дубродетил
  • дубрудетел
  • дубрудетил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ро-де-тел
членувано доб-ро-де-тел-та
мн.ч. доб-ро-де-те-ли
членувано доб-ро-де-те-ли-те
звателна форма