милостив

Речник на българския език

милостѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

милостѝва, милостѝво, мн. милостѝви, прил. Който проявява милост; състрадателен, снизходителен.

Грешни изписвания (7)

  • мелостив
  • мелустив
  • милустив
  • мелостиф
  • мелустиф
  • милостиф
  • милустиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-лос-тив
непълен член ми-лос-ти-вия
пълен член ми-лос-ти-ви-ят
ж. р. ми-лос-ти-ва
членувано ми-лос-ти-ва-та
ср. р. ми-лос-ти-во
членувано ми-лос-ти-во-то
мн. ч. ми-лос-ти-ви
членувано ми-лос-ти-ви-те