благоро̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
благоро̀дна, благоро̀дно, мн. благоро̀дни, прил.
1. Който има аристократически произход.
2. Високонравствен. Благороден човек. Благородни цели.
3. Който отразява изисканост, изтънченост, възвишеност. Благородна осанка.
същ. благоро̀дство, ср. (във 2 и 3 знач.).
1. Който има аристократически произход.
2. Високонравствен. Благороден човек. Благородни цели.
3. Който отразява изисканост, изтънченост, възвишеност. Благородна осанка.
същ. благоро̀дство, ср. (във 2 и 3 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (7)
- благородин
- благуроден
- благуродин
- блъгороден
- блъгородин
- блъгуроден
- блъгуродин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бла-го-ро-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бла-го-род-ния | ||
| пълен член | бла-го-род-ни-ят | ||
| ж. р. | бла-го-род-на | ||
| членувано | бла-го-род-на-та | ||
| ср. р. | бла-го-род-но | ||
| членувано | бла-го-род-но-то | ||
| мн. ч. | бла-го-род-ни | ||
| членувано | бла-го-род-ни-те | ||