благо

Речник на българския език

1. бла̀го съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. блага̀, ср.
1. Само ед. Благополучие, благоденствие, напредък, успех. За благото на всички.
2. Само мн. Това, което задоволява човешките нужди. Земни блага. Материални блага.

Грешни изписвания (1)

  • благу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го
членувано бла-го-то
мн.ч. бла-га
членувано бла-га-та

2. Бла̀го лично име (тип 206) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Благу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Бла-го
женска форма

3. благо — ср. р.

благо е производна форма на благ (ср. р.).