благода̀т
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
благодатта̀, само ед., ж. Изобилие от природни блага, полезни за човека или с благотворно въздействие върху него. Есенно време тук е благодат. Водата е истинска благодат.
прил. благода̀тен, благода̀тна, благода̀тно, мн. благода̀тни. Благодатна почва. Благодатен дъжд.
прил. благода̀тен, благода̀тна, благода̀тно, мн. благода̀тни. Благодатна почва. Благодатен дъжд.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- благудат
- блъгодат
- блъгудат
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бла-го-дат | |
|---|---|---|
| членувано | бла-го-дат-та | |
| мн.ч. | бла-го-да-ти | |
| членувано | бла-го-да-ти-те | |
| звателна форма | — | |