плодородие

Речник на българския език

плодоро̀дие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Способност за създаване и развитие на растителност.
2. Съвкупност от добивите за един сезон, реколта.

Грешни изписвания (3)

  • плодуродие
  • плудородие
  • плудуродие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пло-до-ро-дие
членувано пло-до-ро-ди-е-то
мн.ч. пло-до-ро-дия
членувано пло-до-ро-ди-я-та