реколта

Речник на българския език

реко̀лта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Събраните плодове от земеделския труд; урожай, добив. Богата реколта.

Грешни изписвания (3)

  • реколтъ
  • риколта
  • риколтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-кол-та
членувано ре-кол-та-та
мн.ч. ре-кол-ти
членувано ре-кол-ти-те
звателна форма