жътва

Речник на българския език

жъ̀тва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Жънене. Жътвата ще започне скоро.
2. Времето, когато се жъне. Родена съм по жътва.
3. Реколта. Богата жътва. Слаба жътва.
4. Прен. Успехи или пари, добити от труд; времето на добиването им. Сега е жътвата от труда ни.

Грешни изписвания (1)

  • жътвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жът-ва
членувано жът-ва-та
мн.ч. жът-ви
членувано жът-ви-те
звателна форма