берекет

Речник на българския език

берекѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Плодородие.

Грешни изписвания (3)

  • берикет
  • бирекет
  • бирикет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ре-кет
непълен член бе-ре-ке-та
пълен член бе-ре-ке-тът
мн.ч. бе-ре-ке-ти
членувано бе-ре-ке-ти-те
бройна форма бе-ре-ке-та
звателна форма