1.
има̀не
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
мн. има̀нета, ср. Разг.
1. Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. Беден съм, нямам имане. Искала да се ожени за мъж с голямо имане.
2. Пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище. Много хора вярвали, че под дървото има имане.
1. Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. Беден съм, нямам имане. Искала да се ожени за мъж с голямо имане.
2. Пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище. Много хора вярвали, че под дървото има имане.
Грешни изписвания (3)
- емане
- емани
- имани
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | има-не | |
|---|---|---|
| членувано | има-не-то | |
| мн.ч. | има-не-та | |
| членувано | има-не-та-та |
2.
има̀не
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
мн. има̀нета, ср. Разг.
1. Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. Беден съм, нямам имане. Искала да се ожени за мъж с голямо имане.
2. Пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище. Много хора вярвали, че под дървото има имане.
1. Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. Беден съм, нямам имане. Искала да се ожени за мъж с голямо имане.
2. Пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище. Много хора вярвали, че под дървото има имане.
Грешни изписвания (3)
- емане
- емани
- имани
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | има-не | |
|---|---|---|
| членувано | има-не-то | |
| мн.ч. | има-ния | |
| членувано | има-ни-я-та |