съкровище

Речник на българския език

съкро̀вище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. съкро̀вища, ср.
1. Скъпоценна вещ; имане. Земята крие много съкровища.
2. Прен. Нещо много ценно и мило, скъпо. Ти си най-голямото ми съкровище, мила моя.
3. Прен. Ценности на духовната и материалната култура.
прил. съкро̀вищен, съкро̀вищна, съкро̀вищно, мн. съкро̀вищни.

Грешни изписвания (15)

  • сакровеште
  • сакровешти
  • сакровеще
  • сакровещи
  • сакровиште
  • сакровишти
  • сакровище
  • сакровищи
  • съкровеште
  • съкровешти
  • съкровеще
  • съкровещи
  • съкровиште
  • съкровишти
  • съкровищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сък-ро-ви-ще
членувано сък-ро-ви-ще-то
мн.ч. сък-ро-ви-ща
членувано сък-ро-ви-ща-та