скъпоценност

Речник на българския език

скъпоцѐнност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

скъпоценността, мн. скъпоценности, ж. Скъп предмет, обикн. бижу, изработено от благородни метали и инкрустирано със скъпоценни камъни.

Грешни изписвания (17)

  • скъпоценост
  • скапоценнос
  • скапоценнус
  • скапоценос
  • скапоценус
  • скапуценнос
  • скапуценнус
  • скапуценос
  • скапуценус
  • скъпоценнос
  • скъпоценнус
  • скъпоценос
  • скъпоценус
  • скъпуценнос
  • скъпуценнус
  • скъпуценос
  • скъпуценус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скъ-по-цен-ност
членувано скъ-по-цен-ност-та
мн.ч. скъ-по-цен-нос-ти
членувано скъ-по-цен-нос-ти-те
звателна форма