добро

Речник на българския език

1. добро̀ наречие (тип 188) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория.
2. Добрина. Направи ми това добро. Научи ме на добро.
3. Щастлив и безгрижен живот; благополучие, сполука. За твое добро ти казвам да отидеш при него.
С добро. — С добри думи, с приятелско чувство.

Грешни изписвания (1)

  • дубро

2. добро — ср. р.

добро е производна форма на добър (ср. р.).