благоденствие

Речник на българския език

благодѐнствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Благополучие, благосъстояние, добруване. Семейно благоденствие.
прил. благодѐнствен, благодѐнствена, благодѐнствено, мн. благодѐнствени. Благоденствен край.

Грешни изписвания (3)

  • благуденствие
  • блъгоденствие
  • блъгуденствие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-ден-с-т-вие
членувано бла-го-ден-с-т-ви-е-то
мн.ч. бла-го-ден-с-т-вия
членувано бла-го-ден-с-т-ви-я-та