изтънчено

Речник на българския език

1. изтъ̀нчено наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изтънчену
  • изтънчино
  • изтънчину
  • истънчено
  • истънчену
  • истънчино
  • истънчину

2. изтънчено — ср. р.

изтънчено е производна форма на изтънчен (ср. р.).

3. изтънчено — мин. страд. прич. ср. р.

изтънчено е производна форма на изтънча (мин. страд. прич. ср. р.).