изискано

Речник на българския език

1. изѝскано наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Съвършено, с финес, с изящество, издържано. Държи се изискано.

Грешни изписвания (7)

  • езискано
  • езискану
  • езискъно
  • езискъну
  • изискану
  • изискъно
  • изискъну

2. изискано — ср. р.

изискано е производна форма на изискан (ср. р.).

3. изискано — мин. страд. прич. ср. р.

изискано е производна форма на изискам (мин. страд. прич. ср. р.).