взискателен

Речник на българския език

взиска̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

взиска̀телна, взиска̀телно, мн. взиска̀телни, прил. Който има високи изисквания; придирчив, строг. Този преподавател е много взискателен на изпит. Трябва да бъдеш по-взискателен към себе си.
същ. взиска̀телност, взискателността̀, ж. Проявявам взискателност.

Грешни изписвания (7)

  • взескателен
  • взескателин
  • взескатилен
  • взескатилин
  • взискателин
  • взискатилен
  • взискатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. взис-ка-те-лен
непълен член взис-ка-тел-ния
пълен член взис-ка-тел-ни-ят
ж. р. взис-ка-тел-на
членувано взис-ка-тел-на-та
ср. р. взис-ка-тел-но
членувано взис-ка-тел-но-то
мн. ч. взис-ка-тел-ни
членувано взис-ка-тел-ни-те