педант

Речник на българския език

педа̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. педа̀нти, м.
1. Човек, който обръща внимание на дребните неща и следва общоприетия ред на мислене и поведение.
2. Прекалено акуратен и взискателен към другите човек.

Грешни изписвания (1)

  • пидант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-дант
непълен член пе-дан-та
пълен член пе-дан-тът
мн.ч. пе-дан-ти
членувано пе-дан-ти-те
бройна форма пе-дан-ти
звателна форма пе-дан-те